Елица Великова: Външната промяна е само резултат на вътрешна трансформация

Елица Великова е човекът, който ме държи “трезвена” в по-голямата част от времето ми. Жена, която ми помага в моето духовно израстване, и същевременно ме заземява винаги, когато си мисля, че са ми порастнали криле.
В много отношения тя ми държи очите отворени за живота и ми е отправна точка за важните неща. Елица е „моят земен ангел“ и ви я представям такава, каквато я чувствам и усещам от първата ми среща с нея.
Зад крехката си визия, има присъствие на огромна, нестихваща сила, която ме привлича силно към нея, и същевременно дълбочина, която излъчва. Задавам ѝ въпросите, които винаги задавам на личностите, за които правя интервюта, а именно тези неща, които знам, че мен и другите, по един или друг начин, ни вълнуват и търся отговор за това, което е ценно.
Много пъти съм споделяла мъдрата поговорка, че ученикът намира своя учител, когато е готов. Аз намерих своя път и Елица Великова е част от него. Не обичам да ви занимавам с личния си живот, но аз съм извървяла път, по който всеки преминава, докато разбере правилния за него.
Споделям това с вас, защото е важно човек да показва това, което, малко или много засяга всички нас като човешки същества, всички падаме, но понякога ни е трудно да се изправим, и тук идва ролята на човека, на който имаме доверие и се чувстваме по-сигурни в решенията си. Ежедневно изпадаме в ситуации, в които животът ни показва посоката, към която се движим, а когато не сме сигурни в нея, е хубаво да има човек до нас, който да ни насочва. Отговорите са винаги в нас, но понякога ни е трудно да ги намерим. Представям ви Елица Великова!

Занимаваш се с психология, семейни констелации и арт терапия с възрастни, деца и двойки от доста време. Какво е усещането, когато всеки очаква ти да намериш „ключа към заключената врата за тях“?
Всички, които се обръщат за съвет или търсят подкрепа, вече са направили първата крачка и са щурмували собствените си барикади. От Аз не съм луд, че да ходя на психолог до Идвам с определена тема, разстоянието е много дълго и хората го извървяват сами, за да стигнат до мен или който и да е друг професионалист. Така че голяма част от работата е свършена още с пристигането. От там нататък хората постепенно разбират, че те сами имат ключа за затворената врата, а по-късно става ясно, че всъщност няма врата и никога не е имало. Повечето ни проблеми са илюзия, породена от страх. В Дзен излизането от илюзията на ума се провъзгласява с изречението Гъската излезе от бутилката!

Наскоро направи Институт за терапия и експресивни изкуства. Какво би посъветвала всички хора, които искат да направят промяна в живота си?
Да направят първата крачка – да погледнат в себе си. Външната промяна е само резултат на вътрешна трансформация.

Арт терапията я използваш в своята работа, мислиш ли, че това е начинът да отключиш артиста в себе си?
Арт терапията може да бъде прилагана в широк спектър от случаи, включително и за преодоляване на творчески блокажи или за разгръщане на творческия потенциал. Всеки носи Творец в себе си, но не всеки успява да го живее. Арт терапията може да помогне за премахване на някои от пречките.

Как би коментирала като психолог творбата на Давид Черни*, който изобразява България като „тоалетна”?
Творбата има силно послание, но по мое мнение – никаква естетическа стойност. Голяма част от модерното изкуство днес, включително и тази творба, отвращава и изразява недоволство и протест. Но то не лекува, а само размахва пръст. Красотата е това, което лекува, защото освен да отрича пошлостта, тя разпалва и копнежа за нещо възвишено. Само нещатa, по-големи от нас, към които се стремим, могат да ни променят.

Какво би препоръчала на тези хора, които се страхуват да излязат на сцената и цял живот стоят зад кулисите? Всеки човек ли трябва да си даде този шанс според теб и да се опита да се освободи от страховете си?
Няма проблем да си зад кулисите, не всеки трябва да е на сцената. Важното е как се чувстваш на мястото, на което си. Дали си изпълнен със смисъл. Дали чувстваш, че присъствието ти има значение. Дали използваш всичко, което ти е дадено като ресурс и талант, или го пестиш. Дали правиш компромис със своето достойнство. Дали чувстваш, че служиш. Дали харесваш живота си. От какво място вътре в себе си правиш изборите си. На какво робуваш и можеш ли да увеличиш щастието си. Удовлетворението е във външните проявления, и в пълнотата и тоталността, с които живеем.

Когато хората заявят пред себе си, че ще направят първата крачка и се озоват при теб, но не винаги се справят с проблема си, какво ги съветваш?
Сигурна съм, че посетите семена рано или късно поникват. Нито една духовна работа не остава напразна. Нито едно усилие да погледнеш в себе си не остава невъзнаградено.

Животът за нещастие/щастие не идва с ръководство, кое е правилно за нас. Мислиш ли, че това е причината, за да ни учи да се самосъхраняваме в даден момент и да отсяваме правилното/неправилното за нас?
Защото няма правилно и неправилно! Всеки избор е път, който води до определени последици. И можем да се поучим от тях, дори с неправилните си решения израстваме повече. Освен това на нас като човешки същества ни е оказана честта да имаме свободна воля, т.е. да избираме. Какво по-достойно и красиво от това? Да застанеш зад свое решение, да си готов да поемеш последствията, да бъдеш смел в живота си, да живееш от свое име.

Какъв е твоят начин или техника, с който се справяш в най-трудните ситуации?
Молитвата, връзката с Учителите, моите вътрешни ресурси.

На какво те научи ОШО?
Ошо е само един от мистиците, които са обогатили пътя ми. Харесвам неговите еклектични методи на вътрешна работа и въвеждането на медитации в терапевтичната практика. Но има и други Учители, които вдъхновяват работата ми, за което съм благодарна.

Какъв е твоят път, по който си избрала да вървиш?
Пътят на глупака! В Таро има карта, която е нула и която представлява началото на пътя на Глупака. А той е наречен така, защото тръгва без очаквания, без предразсъдъци, невинен и отворен и преминава през всякакви препятствия, опознавайки себе си. Накрая се завръща пак там, от където е тръгнал, но обогатен и прозрял.

Станимира Янакиева

*Забележка
Арт инсталация на чешкия художник Давид Черни, който представя България през 2009 като„турска тоалетна” в Брюксел пред Съвета на Европейския съюз.

Институт за терапия и експресивни изкуства, бул. Витоша 65